« Home | Пред неизбежността на смъртта, в есента, цигарат... » | Костас Монтис » | Самюел Бекет » | Алберт Балаш » | Бойко Ламбовски » | Накагами Кенджи - Аленият водопад » | Дуничиро Танидзаки » | Irvine Welsh - Засечка по трасето » | Ray Bradbury - The Dwarf » | Stephen King - Battleground »

Джани Родари

Човечето от нищо

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това аз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спало, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

dobro, mnogo! haresva me... i az go haresvam :)

Post a Comment