Бекет
"Нищо да не знаеш, е нищо, нищо да не искаш да знаеш, е нищо, в сравнение с това нищо да не можеш да узнаеш, с това да
знаеш, че нищо не можеш да узнаеш - оттук е пътят на истински безразличния към откритията на изследовател."
„Молой"
"Впрочем съществува ли изобщо неестествен край, не са ли всички свършеци проява на добрата природа..."
Моран : " Понякога се усмихвах сякаш вече бях мъртъв"
"Промяната ми приличаше по-скоро на някакво раздробяване, на внезапно рухване на всичко онова, което ме защитаваше от всичко друго, което бях осъден вечно да понасям в съществуването си."
***
ако приемем че като палачи имаме интерес да
останем на място то като жертви той ни кара да
потеглим
според тези две желания които се борят във вся-
ко сърце би било нормално второта да надделе до-
ри с малко
защото видяхме го още по времето на
пътувания-
та и изоставянията единствено жертвите пътуват
палачите им са като вкаменени вместо да се хвър-
лят по следите им десен крак дясна ръка бутай дър-
пай десет метра петнайсет метра те остават там къ-
дето са били изоставени може би също резултат от
правдата ни
въпреки че и тя е донякъде намаляла
съдържайки за всеки един същото задължение
точно онова да бягаш без страх и да преследваш
без надежда
и ако в този късен час
все още можеш да възпри-
емаш други светове
толкова справедливи колкото и нашият но не тол-
кова добре организирани
може би има един доста милостив за да приюти
местата където никой не изоставя никого не чака
никога никого и никога две тела не се докосват
и ако това може да ни се стори странно без про-
визии за да ни подкрепят ние бихме могли да се вла-
чим ей така по волята на страданията си събранни
на запад и стремящи се към
едно несъществуващо
спокойствие
" KAK E "
